От всичко, което знаем, космическата надпревара, поне от гледна точка на правителството, няма очевиден победител.

Но резултатът от това бурно връщане към нашия небесен съсед може да означава много повече от всяко правителство, изискващо или хвалещо се кой може да изстреля най-много ракети и да пусне човешки крака в космоса.

През 1970-те космическата надпревара, с Америка беше в режим на победа, а Русия изоставаше, но постави екскурзиите на Луната на висок приоритет. Но в глобален мащаб политиката отново не беше добра и резултатът е, че хората загубиха интерес към пътуването до Луната.

Студената война, приключила в края на 1980-те, двойката с превъзходни способности на САЩ доведе до нейния упадък отново доминиращата луна като една от планетарните цели. От 2010 г. ограниченията на срока започнаха L 2, за да бъде следващата стъпка за човешката експанзия в околоземната орбита и извън нея, без да се докосва нашата планета навсякъде близо до полюсите, където